На 28 юли във Факултет по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“ се откри нова лаборатория – „Дисперсни системи и реология в чистите технологии“, част от лабораторен комплекс „Наноструктурирани материали и дисперсни системи“.
На откриването на лабораторията присъстваха Заместник министъра на образованието – госпожа Ангелиева, Ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ – проф. Герджиков, Деканът на Факултета по химия и фармация - чл.-кор. проф. дхн Тони Спасов и представители на научния екип. Технически университет-Габрово – водеща организация на проекта беше представляван от Ректора на Университета – проф. Железаров и проф. Иларионов – ръководител на екипа за управление на проекта.
С помощта на новата апаратура ще се определя размерът на микронни частици, ще се характеризира структурата на дисперсните системи и тяхната реология, както и повърхностната енергия и омокряне на микронни капки върху твърди повърхности.
Лазерната дифракционна система за определяне размера на микронни частици в дисперсии и системата за определяне на контактни ъгли е финансирана в рамките на проект за Център за компетентност „Интелигентни мехатронни, eко- и енергоспестяващи системи и технологии” по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и е на обща стойност 289 400 лв. без ДДС.
Новата апаратура е разположена в ремонтирано помещение във Факултет по химия и фармация.
Закупените апарати имат много широк спектър на приложение в индустрията в областта на новите материали. Изследователският екип вече е провел редица изследвания, а техните резултати са публикувани в престижни научни списания.
Апаратът лазерен дефрактометър се основава на метода на лазерната дифракция и позволява да се измери разпределението по размери на различни обекти като емулсии, суспензии и аерозоли. Познавайки размерът на частиците изследователите могат да управляват функционалните характеристики на материалите, като по този начин техните изследвания намират широко приложение в много области като индустриални дисперсни системи за производството на соларни панели, битова химия, препарати за медицината и др.
Системата за определяне на контактни ъгли измерва контактен ъгъл и повърхностна енергия. Тези две характеристики са много важни при охарактеризиране на свойствата и съвместимостта на материалите, както в индустрията, така и в битовата химия и хранително-вкусовата промишленост. Апаратът използва високоскоростна камера с голяма резолюция, което позволява да се извършат голям брой измервания, включително и при динамични условия.
Акад. проф. дфзн Кралчевски е ръководител на новата лаборатория. Изследователският екип има сериозен научен потенциал в измерванията, анализите и изследванията на повърхностни свойства и омокряемост; разпределението по размери и електричен заряд на частици в дисперсни системи; структурата на дисперсни системи и структурирани повърхности; реологията на дисперсни системи. Този опит ще позволи на младите учени да провежда научно-приложни изследвания в областта на стабилизирането на индустриални дисперсни системи; нови порьозни материали с повишени топлоизолиращи свойства; нови почистващи средства за твърди повърхности с технологични приложения; капсулиране и контролирано освобождаване на реагенти в технологични процеси; нови материали с фазово превръщане за складиране на слънчева енергия за отопление на жилищата. Акад. Кралчевски посочи, че апаратите са изключително полезни и вече са влезли в употреба. В изказването си той подчерта необходимостта от подобна модерна апаратура за развитието на българската наука.
Зам. министър Ангелиева изрази задоволство от постигнатите резултати в рамките на изпълнението на проекта. „Центровете за компетентност, финансирани по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ допринесоха за повече приложни изследвания с модерна апаратура, но и за постигане на свързаност между университетите и бизнеса“. „Вие вече правите тази свързаност. И тя, както се вижда, тръгва именно в области, където има дългогодишно сътрудничество, съвместни научни изследвания и, разбира се, професионализъм, приятелство и съвместен интерес. Когато говорим за свързаност между университетите и съвместни програми, е важно да мислим за тази свързаност и от гледна точка на извеждане на фокус на специализация в направления, където ние можем да бъдем водещи не само у нас, но и в Европейския съюз и в света“. Радвам се, че с най-съвременно оборудване ще работят младите учени на България, но и че водещите изследователи имат необходимия опит и експертиза да използват тази апаратура.“
Проект BG05M20P001-1.002-0023 - Център за компетентност „Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии“ е със срок 30 март 2018 г. ÷ 30 ноември 2023 г.
Безвъзмездна финансова помощ: 23 569 719, 17 лева, от които 20034261,29 лв. европейско и 3535457,88 лв. национално съфинансиране.
Основната цел на проекта е изграждане на устойчиво функциониращ национален Център по компетентност, в който трите страни на „триъгълника на знанието“ – образование, научни изследвания и бизнес, се намират в ефективно и динамично взаимодействие, основаващо се на споделени стратегии, силни и конкретни ангажименти и съвместни научни проекти и партньорство.
Бенефициент (партньори по проекта): Технически университет - Габрово, Технически университет - София, Технически университет - Варна, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Институт по роботика - БАН, Институт по електроника – БАН, Централна лаборатория по приложна физика – БАН.
