През ноември Техническият университет в Габрово ще отбележи 60 години от основаването си. Юбилейните чествания ще продължат от 21 до 23 ноември. В празничните дни ще бъде открит барелеф на първия ректор на габровската алма матер – проф. Весел Савов, след което ще бъдат посрещнати гостите от висшите учебни заведения в страната и чужбина. На 21 ноември от 15:00 часа в Дома на културата „Емануил Манолов“ ще се състои празничната програма, а от 19:30 часа ще има тържествена заря. На 22 ноември в 10:30 часа в университетската библиотека ще е откриването на УНИТЕХ 2024, а пленарната сесия ще се проведе по тематични секции. Работата на научния форум ще продължи и на 23 ноември от 9:00 часа. За постигнатото през изминалите 60 години от основаването на габровския Технически университет, който отначало функционира като Висш общотехнически задочен институт, а по-късно започва приемът и на студенти за редовно обучение по две специалности „Механично уредостроене“ и „Промишлена електроника“, е интервюто с неговия ректор проф. д-р инж. Илия Железаров за вестник „100 Вести“.
– Проф. Железаров, как ще отбележи габровският Технически университет своята 60-а година? А и да оцелее един университет през тези трудни години никак не е лесно.
– Аз мисля, че Технически университет – Габрово не оцелява. Той се развива и това е процес, който продължава през цялото време. Той винаги е бил водещ, а в много области – и абсолютен лидер сред университетите в България. В Техническия университет са работили, сега работят и съм сигурен, че и в бъдеще ще работят водещи учени в своите области в нашата страна. За 60-годишнината има серия от събития, чиято кулминация ще бъде на 21 ноември 2024 г. В този ден тържествената част ще започне с откриването на барелеф на първия ректор Весел Савов, за което имаме съдействието и подкрепата на инициативен комитет – събрана е определена парична сума. След това ще направим презентация на изминатия път, което ще стане в обновения Дом на културата. По този повод подготвяме едно ново издание за историята на Университета, която обхваща целия период от създаването му до наши дни.
Ще уважим и преподавателите, които са работили и работят в Университета. Подготвили сме нова версия на сборника с информация за академичния състав на институцията. Поканили сме много гости, включително и наши партньорски университети от чужбина. На този етап вече имаме уверенията на голяма част от тях, че ще присъстват на срещата. Събитието ще бъде уважено от една от най-интересните университетски организации – това е Европейската мрежа на иновативните университети, които ще проведат следващата си официална среща в дните на тържествата, свързани с нашата 60-годишнина. Поканени са всички доктор хонорис кауза, всички ректори, всички водещи компании, с които и в момента си партнираме и в рамките на Университета, и в рамките на Технологичния ни парк. Честването ще завърши с тържествена програма, а на следващия ден ще продължим с нашата международна научна конференция „Унитех 2024“.
– Къде ще се проведе международната научна конференция „Унитех 2024“?
– Научната конференция традиционно се открива в университетската библиотека, но тя най-често се провежда в няколко зали, тъй като учените се събират и представят своите постижения в различните секции, в които са включени.
– Употребих думата „оцелява“ в смисъл да се съхрани в кризите, през които преминава държавата. Как ТУ успя да запази високото качество на обучение и на преподавателски състав в трудните години?
– Наистина е трудно да се работи, когато няма траен хоризонт за развитие на държавата. Когато тенденциите се променят леко вляво или леко вдясно. Но смятам, че консервативната система, но в същото време една от най-реформираните системи на висшето образование в България, се справя и наистина се развива. Не говоря само за Техническия университет в Габрово, а за системата на университетите в България като цяло, всички те успяват в тези трудни времена да съществуват и да се развиват. През цялото време ние сме се развивали, защото всяка година тук се създава нещо ново. И именно това е важно – да не се спираме пред трудностите въпреки големите усилия, понякога чисто човешки и с повече вложена енергия, а и стрес. Това, което ни тревожи, е смазващата демографска криза, особено в Северна България. Това се усеща не само в Северозападния регион, а вече и в Северен централен район.
– Успявате ли да привлечете необходимия брой студенти, които да продължават образованието си в габровския Технически университет?
– Ние сме един от трите тясно профилирани технически университета. Имаме и Стопански факултет, в който се изучават интересни специалности, които са важни от чисто регионална и обществена гледна точка – като „Социални дейности“, „Стопанско управление“, „Индустриален мениджмънт“… Но, основният ни профил, тежестта на Университета е в класическите инженерни специалности, които във времето еволюираха твърде много. До това доведе и цялостната дигитална трансформация, свързана не само с образованието на обществото. Времето на пандемия ни показа, че може и повече неща – за добро или за лошо, да бъдат дигитални. За съжаление, част от учениците се научиха, че нещата могат да бъдат само онлайн и е по-трудно да влязат в лабораторните и в лекционните зали. Ние постоянно се опитваме да отваряме нови интересни лаборатории и специалности.
– Какви нови специалности планирате да бъдат открити в габровския Технически университет?
– Изключително важно за нас е да успеем да акредитираме една област, в която реално работим през цялото време и това е енергетиката. Защото това е един от приоритетните сектори за развитие на българската икономика. Всички знаят какво се случва с тецовете в Южна България. Това налага определени трансформации и ще доведе до нов вид специалисти в областта на енергетиката, които трябва да се справят в по-сложни времена. Искрено се надявам, че ще успее да се развие проектната инициатива за изграждане на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, което отново ще доведе до необходимост от хора, които да работят в тази област. Защото колкото и фотоволтаични централи да направим, колкото и батерии да докараме, ще трябва да имаме стабилна енергийна система, каквато България има на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа. Другото интересно е, че все повече се налага да помагаме в областта на обучението за изграждане и развитие на роботизацията на производството. Наистина има производства, в които има работа, но липсва работна ръка и това налага да се работи с роботи.
– Габрово е една от областите, в които намаляват човешките ресурси…?!
– Габрово е най-малката област заедно с Видин – една от най-обезлюдените, с най-малко деца, които се раждат. И не само в Габрово, но и в общините около нас – Севлиево, Дряново, Трявна, които са с отлична инфраструктура. Но ние нямаме магистрали, пристанище, летище. За съжаление, нямаме и тунел. И всичко това ни поставя в една затворена среда, която е била нормална за периоди от преди 50-ина, от преди 100 години, но в момента този динамичен свят изисква много бързи комуникации. Затова трябва да компенсираме с други идеи, с други високотехнологични иновативни продукти, които да се генерират тук и принадената стойност да остава при нас.
– Повече от 120 години се търкаля идеята за изграждането на тунела под Шипка, но като че ли за неговото изграждане се сблъскват много интереси. Не е ли подобно положението и във всяка област на нашия живот?
– Това не е само за тунела за Габрово, това е и когато говорим за Шенген. Ние имаме само два моста на река Дунав, от които единият е в ремонт. Нямаме нито една магистрала, която да подхожда до тези два моста. Какъв тогава ще е този Шенген, който ние ще имаме? Едни огромни колони от превозни средства, задръствания… Но проблемът не е само при нас. Румънците искат да си направят мостовете над река Дунав и да печелят от това. Те си имат своя интерес, ние имаме друг интерес. Така е и със Северна и Южна България, и с пътищата около Габрово, но не трябва да се отказваме.
– Има ли интерес към професията университетски преподавател, постъпват ли нови преподаватели в габровския ТУ?
– Това е процес, който никога не бива да спира. Всяка година ние имаме нови конкурси за асистенти и за доценти. Аз се гордея с това, че привличаме хора, работещи в други научни звена, които идват да продължат кариерата си в габровския Технически университет. Това е много важен атестат, че ние сме един не само надежден, стабилен, но и развиващ се център, в който те виждат перспектива за своето собствено развитие. Това е много важно – всеки един наш научен работник, преподавател, да вижда в работата, която има, удовлетворението, но също сигурността и стабилността за развитието на институцията като цяло.
– Да разбираме ли, че в габровския Технически университет се подхожда много отговорно при набирането на преподавателския и научен потенциал?
– Всичко това е една традиция от времето. То не е създадено в последните години. Отговорно мога да заявя, че по отношение на научното и на академичното израстване на хората при нас се следват строги правила и процесът на подбор винаги е бил много сериозен. Не сме си позволявали да допускаме да бъдат завършвани случайни научни разработки по начина, по който някой си е мислил, че би могло да стане. Винаги се е изисквало да има необходимия минимум от характеристики и данни, които да позволят една дисертация да прерасне в докторска степен. По същия начин подхождаме и към академичния състав – не са правени компромиси.
– Каква част от дейността на Университета е функционирането на Технологичния парк?
– Технологичният парк e логичният завършек на огромна работа, свързана с изграждането на инфраструктура, която наистина подхожда на нашия университет. Ние имаме една от най-добрите лабораторни бази и осигуреност за студентите и докторантите, както и за дейността на научните работници. Технологичният парк на Габрово е гордост не само за Университета, но и за цялата габровска екосистема – говоря за местната власт, представителите на държавната власт, нашите партньори от бизнеса, с които се гордеем и с които постоянно се срещаме, дискутираме и мислим за нови и нови начинания. Част от тези идеи ще прераснат в създаването на споделени пространства на територията на цялата тази общност от съмишленици, които да позволят млади перспективни хора да създават собствени компании. Ние да ги приютим при нас, те да работят и в един момент да отраснат и да развият собствен бизнес, след което да се настанят в нови индустриални халета. Всичко това е процес, който е с доста голяма перспектива. Хоризонтът му е десетина години. И ако това се реализира – няма да го завърша аз като ректор, но който е след мен, ако приеме, че тези идеи са добри и следва да се развиват, това би било нещо невиждано в България. Ще бъдем №1 като завършеност!
– Бихте ли обяснили какво представлява споделеното пространство?
– Това е пространство, в което имат възможност да се съберат учени, студенти, докторанти и представители на бизнеса. Там те да могат да ползват интернет, да гледат презентации, да обсъждат проблеми, проекти, да има организирани конференции или семинари. Целта е тези хора да се чувстват комфортно и удобно, да не се усещат като гости, а да са свободни да дискутират, да говорят, да презентират.
– А какви са Вашите мечти за габровския университет?
– Изключително важно е да кажа, че самият аз през цялото време мечтая. И съм удовлетворен, защото още от работата ми като заместник-ректор в екипа на проф. Иларионов заедно мечтаехме, за да имаме този чудесен технопарк. Мечтата ми е наистина да оживим иновативния хълм в Габрово. Да успеем да създадем всички тези изключително интересни споделени пространства като част от една европейска иновативна долина и да бъдем един от лидерите в областта на индустриалните технологии. А за юбилея сме подели инициативата „60 години, 60 личности, 60 истории“. Хубаво е бившите наши студенти, голяма част от които са успели хора, да участват в нея и да разкажат за годините на своето следване, за изградените приятелства, за реализацията си като инженери в родната индустрия и в обществения живот на страната. За нас е важно повече хора да се включат в тази инициатива. Защото се оказа, че възпитаници на габровския университет са създали свои компании по света – в САЩ, във Великобритания и в други държави, за които малко хора знаят. Хубаво е тяхната дейност и постижения да се популяризират пред обществеността на Габрово. За да се знае какво те са получили в ТУ по време на своето обучение, как са прилагали своите знания, за да достигнат върхове в професионалното си развитие.
– Когато поехте ректорския пост, изпитвахте ли известно притеснение дали ще успеете да се справите с тази висока отговорност?
– Винаги съм вярвал във възможностите на екипа на нашия университет. За всички нас е важно той да се развива и да върви напред. Да дава облик и на града. Защото, ако преди 60 години не беше отворен тук, а някъде другаде в страната, примерно в Казанлък, не ми се иска дори да мисля какво би било Габрово без своя университет. Но габровският предприемчив дух е онази движеща сила, която е помогнала тук да има висше учебно заведение. Именно габровската индустрия е предпоставката точно в Габрово да бъде създаден Техническият университет!
Източник: в. „100 Вести“ | 05.08.2024 | Стефка Бурмова
