Към Технически университет – Габрово беше открит технологичен парк, който включва 18 лаборатории от Център за компетентност „Интелигентни, мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии“, Център за върхови постижения „Национален център по мехатроника и чисти технологии“, Център за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска“ (QUASAR) и Център за компетентност „Дигитализация на икономиката в среда на Големи данни“, финансирани от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие.
С какво новите придобивки ще бъдат полезни за града, за областта и страната, за обучението на студентите в Техническия университет и изграждане на откривателска страст у тях, за цялостното функциониране на Центъра за компетентност и Технопарк – Габрово е разговорът с ректора на висшето учебно заведение проф. д-р инж. Илия Железаров.
– Проф. Железаров, с какво новооткритите Технологичен парк и Център за компетентност ще бъдат полезни за жителите на Габрово, областта и страната?
– Технологичният парк на ТУ в Габрово е значимо инфраструктурно решение на територията на университета, което ни дава възможност – не само заради факта, че сме първият извънстоличен технологичен парк – да имаме такава техника, за каквато не са инвестирани средства през последните 30 години. Уникалната техника, с която е оборудван центърът за компетентност, ще бъде полезна за научните работници не само да правят по-качествени разработки, но такива, които да са насочени към потребностите на бизнеса, което е най-важното. Освен това нашите студенти и докторанти ще могат да се обучават и да работят на една изключително съвременна, в някои случаи и уникална за страната, техника.
Другото голямо предимство е, че ще могат учениците от училищата не само от Габрово, но и от страната да идват тук и докосването до техниката да запалва в тях интереса към инженерната наука, към достигане на високите технологии. По време на откриването на технологичния парк се видя, че почти всички системи, които бяха представени, са компютърно управляеми със съвременни връзки за представяне на информацията и че техниката е изключително полезна. Важното е, че в лабораториите ще могат да се правят акредитирани измервания и изпитания. Не да се ходи някъде в чужбина за тях, а тук да можем да даваме заключения за качество, за безопасност и т. н.
– Споменахте, че Технологичният парк ще бъде много полезен и за студентите. Движението за ТНТМ преди промените раждаше ентусиазъм и стремеж у младите хора към откривателство. Новооткритият парк би ли предизвикал у студентите неустоимо влечение за работа върху нови разработки?
– Сам по себе си Паркът няма функции като тези, които имаше навремето движението за ТНТМ, но той може да бъде по-мощен инструмент в тази посока. Той е предназначен за научно-приложни изследвания, които да бъдат в помощ на бизнеса. В крайна сметка искаме да направим изследвания, които след това да станат реализирани иновации, за да бъдат полезни за индустрията и за страната ни. Но, за да стигнем до там, за да имаме устойчивост в работата на системата ни, ние трябва да осигурим млади хора, с които да работим на тази техника.
– Как новият център ще повлияе върху научното израстване на преподавателския състав на Университета?
– В това отношение коментарът е излишен. Нашите преподаватели и научни работници ще имат възможност да работят с най-съвременна техника и така да постигат по-добри резултати. Изключително важно е също, че ще могат да си партнират с техни колеги от страната и чужбина, да изграждат съвместни екипи, ще могат да участват в нови научно-изследователски проекти. В това отношение вече имаме пример за спечелен проект от Националния фонд за научни изследвания. Той е свързан с проведената вече пленарна сесия в лабораторията „Интелигентни технологии, базирани на интензивни енергийни потоци“, която е реализирана заедно с Института по електроника при БАН. Ръководителят на лабораторията проф. Петър Петров е директор на Института в Българската академия на науките, а лабораторията е изцяло при нас. С уникалното оборудване в нея ще работят изцяло и наши, и техни специалисти.
– Компании от Габрово и от страната са участници в създаването на този уникален научен комплекс и вероятно за тях ползата от неговото пълноценно функциониране ще бъде най-голяма?
– Асоциираните партньори, които участват в проекта, са водещи компании и работодателски организации от региона и от страната. Това, което е характерно за Технопарка е, че цялата негова инфраструктура е реализирана с публичен ресурс. Така че този 100-процентов научен гранд, който ние получаваме, ни задължава да не го ползваме както си искаме, а да следваме определени правила. Те ще бъдат еднакви за всички – и за асоциираните партньори, и за всеки един бизнес, който иска да се възползва от услугите на Технологичния парк. Тези правила ще са публични и ще бъдат оповестени по-късно. Те ще бъдат част от научната ни програма за 2021 година. Но по-важното е, че реалният бизнес ще може да ползва услугите на Технологичния парк, експертизата на учените в него и ще имаме възможност да правим съвместни научни разработки, които ще са от полза за бизнеса.
– Тоест Габрово и областта имат късмета, че именно тук е изграден този мултифункционален научен център?
– Определено смятам, че с това трябва да се гордеем всички, тъй като неговото създаване е резултат от много усилен и дългогодишен труд. Работата започнахме още през 2012 г., когато проф. Райчо Иларионов още от началото на своя първи мандат като ректор, а аз бях негов зам.-ректор, започнахме да правим контурите и скелето на Парка. И той беше представен на конференцията УНИТЕХ 2012 като идея, която впоследствие не беше променена съществено. И на конференцията УНИТЕХ 2020 реализацията на този проект беше показана пред научния свят от страната и чужбина като завършен продукт. Именно в рамките на юбилейната за конференцията година направихме откриването на Технологичния парк към ТУ – Габрово.
Ръководител на Центъра за компетентност, в който сме водеща организация и на практика – това е гръбнакът на Технологичния парк, е проф. Райчо Иларионов. И ако в нашия център имаме 14 нови лаборатории, то в други три проекта, които са също много значими, имаме още четири лаборатории. Едната е в Центъра за върхови постижения, където ние, смятам, сме лидер в страната в разработките по измерването на динамични величини. Там има уникална апаратура, свързана с определяне положението на всички видове превозни средства – сухопътни, кораби, самолети. Един хексакод, който имитира референтно свойствата на движение. В тази посока реализираме партньорство с Института по роботика в центъра, наречен „Квазар“, в който са организирани две много интересни лаборатории, свързани с квантова комуникация и иновативни сензорни технологии. Имаме участие и в още един център в областта на дигитализацията на икономиката в среда на големи бази данни. Последните два центъра са в областта на информатиката, информационните и комуникационните технологии. Докато Центърът за върхови постижения и нашият център са в областта на мехатрониката и чистите технологии.
– Габровският ТУ вече е открехнал завесата към навлизане в бъдещето чрез реализирането на Центъра за компетентност?
– Да. Но се опитваме да бъдем и изключително актуални към съвременното развитие на технологиите и науката около нас, което е много бързо. Но смятам, че към момента ние сме в крак със съвременността и навлизането в бъдещето. Технологичният ни парк е много добър, но имаме още много работа. Успоредно с това ни предстои облагородяването на територията, върху която са разположени той и учебният корпус, наречен „Интеграла“.
Източник: в. „100 Вести“ | 30.11.2020 | Стефка Бурмова
