Доц. д-р инж. Илия Неделчев е дългогодишен преподавател в катедра „Комуникационна техника и технологии“ на Технически университет – Габрово. Преподавал е дисциплините: „Радиокомуникационна техника“, „Осигурителна техника“, „Комуникационни вериги“, „Сигнално-охранителна техника“, „Системи за контрол на достъпа“, „Автомобилни охранителни системи“, „Системи за защита на информацията“. Висшето си образование завършва във ВМЕИ – Габрово (сега ТУ), специалност „Промишлена електроника“. Работил е в Комбината по телферостроене – Габрово и в АЕЦ „Козлодуй“. Научните му интереси са свързани с дисциплините, които води – радиокомуникации и осигурителна техника, която включва основно системите за сигурност. Има повече от 40 научни публикации и е съавтор на множество учебни пособия. Председател е на „Радиоклуб ТУ – Габрово“ от създаването му през 2002 г.
– Доц. Неделчев, радиолюбителството е едно прекрасно хоби. Какъв беше интересът за създаване на радиоклуб?
– Идеята още през 2001 г. беше при развиване на учебната дисциплина „Радиокомуникационна техника“ студентите да имат и практическа възможност за работа с такава техника. Мнозина от по-будните студенти поддържаха идеята за създаване на радиоклуб и в продължение на една година бяха подготвени документите. На 8 март 2002 г. Радиоклубът бе регистриран по Закона за юридически лица с нестопанска цел в обществена полза. Бях избран за негов председател, който водя вече 18 години.
– Какъв е предметът на дейност на Сдружението?
– Разпространяване на радиотехнически знания и умения, пропагандиране на радиолюбителството, създаване на условия за неговото популяризиране, обучение на радиолюбители и изграждане на апаратура за ползване от студентите III и IV курс. Подкрепа ни оказаха доц. Кирил Койчев, ръководител на катедра КТТ, доц. Станимир Садинов, тогава докторант, и разбира се, тогавашният ректор доц. Илия Немигенчев, член на нашата катедра. Всъщност радиоклубът се създаде като придатък към катедрата за усъвършенстване на теоретични и практически знания и умения на студентите от специалност „Комуникационна техника и технологии“. Сред 11-те учредители бяха още ентусиазираните студенти Росен Божинов, Милен Петров, Боян Даскалов, докторантите – Станимир Садинов и Стефан Немцов, преподавателите – доц. Илия Неделчев, доц. Кирил Койчев, доц. Илия Немигенчев.
– Къде е устроен Радиоклубът?
– Намира се на последния етаж на най-горната сграда на Университета, учебен корпус 1 – Интеграла, защото е една от най високите точки в Габрово и покривът е много подходящ за изграждане на антенно поле. Там са разположени и всички антени, с които работи нашата клубна радиостанция. Друго предимство е по-малкото електромагнитно замърсяване. В началото Клубът нямаше никакви средства. Нямаме финансиране, на самоиздръжка сме от членски внос, спонсорство и дарения. Университетът ни подкрепя с помещение. За изграждане на материалната база съм търсил основно спонсори. Един от най-големите ни спонсори беше инж. Мирослав Хинков, управител на „Мехатроника“ АД – Габрово. Той ни предостави безвъзмездно измервателна апаратура и най-ценното за нас – радиостанция KENWOOD TS-2000, която за времето бе една от най-модерните, а и сега е на сравнително добро ниво. Това дава възможност Радиоклубът да се включи реално в радиолюбителския живот и да излезе в ефира като клуб с повиквателен знак LZ2KAC.
Друг много голям основен спонсор ни е Пламен Радев – управител на „Уникс“ ЕООД – Габрово, който основно подпомага участието ни в радиолюбителски състезания, а също така при закупуване на материали за кръжока по радиоелектроника. Подкрепа при обучението ни оказва и Дарин Маджаров, управител на сайта „Уча.се“, който ни позволява безвъзмездно да ползваме атрактивни уроци и тестове. Кръжочниците решават математически електротехнически задачи и се надпреварват кой по-бързо ще се справи. Понеже съм от по-старото поколение, не им давам да ползват калкулатор. И трябва всичко да сметнат наум. Отначало им беше много трудно, сега са по-бързи и от мен. Голям спонсор, даряващ на кръжока електрони китове за сглобяване, материали и развойната среда „Ардуино“, е Николай Генков, собственик на веригата магазини за електронни елементи „Елимекс“.
– Какъв човек е радиолюбителят?
– Радиолюбителите са хора, които се занимават с комуникации чрез използване разпространението на радиовълните. Предаване на информация по безжичен път. Хобито радиолюбител е малко скъпо, но в крайна сметка позволява на човек да се усъвършенства в тази област, да придобива нови знания и да търси нестандартни решения. За да придобие правоспособност за работа в ефира, радиолюбителят трябва да положи изпит пред Комисията за регулиране на съобщенията, където има изграден отдел за радиолюбители. На всеки радиолюбител се издава собствен инициал, повиквателен знак, уникален за целия свят. Например: инициалът на клубната радиостанция е LZ2KAC (лима зулу ту кило алфа чарли), моят личен инициал е LZ2IVN (лима зулу ту индия виктор новембър). Всеки знак се състои от две букви, показващи държавата. За България са LZ. Следва цифра от 0 до 9 – четните числа са за Северна България, нечетните – за Южна България, 0 – за ретранслатори, и две или три букви, определящи кой е радиолюбителят. При работа в ефира на телефония се използва фонетична таблица, валидна за цял свят. Популярно международно наименование на радиолюбител е – ham.
– Радиото е прозорец към целия свят. В случая говорим за какво?
– Днес има телефони, интернет връзка. Тук обаче говорим за невъзможната връзка, т. е. с нашата радиостанция да направим връзка, например с далечните Австралия, Нова Зеландия... Има радиовръзки чрез отражение от Луната, на международната космическа станция има разположена радиолюбителска апаратура и е възможна радиовръзка с нея. Тези невъзможни връзки, бих казал, се осъществяват с подходящата апаратура и необходимите антени, които ние изграждаме. Една от дейностите на радиолюбителството е конструкторската работа, т. е. конструиране и изграждане на апаратура и техника за обществено ползване. Втората дейност е спортно-състезателна. Има организирани спортни състезания, в които ние ползваме тази апаратура и техника. За определено време трябва да се направят максимален брой връзки. В Университета пред кабинета на ректора са таблата, пълни с нашите купи и медали. Третата важна дейност е по време на бедствия и аварии, тогава се изключва електрозахранването и наземните комуникации спират, клетъчните комуникации се претоварват и не след дълго блокират. В такъв момент остават да поддържат комуникациите радиолюбителите, които използват автономно захранване и собствена апаратура. За целта Българската федерация на радиолюбителите организира радиомрежа за природни бедствия и аварии, в която участва и нашият радиоклуб. Преди години, когато имаше голямо земетресение в Турция, радиоклубът в Кърджали подпомогна организирането на комуникациите в засегнатите райони.
– Къде другаде участва Радиоклубът?
– Ние се включваме като доброволци и осигуряваме радиокомуникациите в международния маратон Трявна ултра, който е част от международната верига „Ултра маратони“. Най-голямото разстояние, което състезателите трябва да пробягат – 146 км, и продължава едно денонощие, а участниците са повече от 500. За целта се изграждат междинни пунктове, където състезателите се подкрепят и отдъхват за малко. Нашата задача е да отчетем и да предадем информация дали всички тръгнали състезатели от предния пункт са стигнали до следващия и дали са в добра форма. Тъй като състезанието е денонощно и трябва да се следи някой от състезателите да не се загуби, дали има здравословни проблеми. Една година имаше буря с дъжд през нощта и някои от състезателите пропуснаха трасето, загубиха се и трябваше спасители да ги търсят. Нашият клуб участва в това състезание през 2017, 2018, 2019 г., за което получихме благодарствени плакети. Тази година поради специфичната епидемична обстановка ултра маратона не се състоя и ние не участвахме.
При участие в състезанието на ултра къси вълни (УКВ на 144 и 430 мегахерца) е необходимо да се изнесем на високо място. Обикновено използваме връх Шипка. Тази година през август бяхме на връх Бедек. Преди състезание организираме полеви тренировки. Тази година бяхме при село Живко, над Витата стена, където организирахме лагер и изградихме две работни места. Един колега си носеше портативна радиостанция, преносими антени и също участва. За самото състезание се организира лагер на палатки – носят се бензинови генератори, изгражда се работно място, въртящи антени. В състезанието, което е 24 часа, участват 6-7 души и разполагаме с 2-3 радиостанции. Едната е на 144 MHz, а втората – на 430 MHz, работeщи паралелно. Тези моменти се очакват от членовете на клуба. Това е време, когато се създава едно общество от радиолюбители. По време на радиовръзка се съобщават инициалите първо на търсения кореспондент, след това на собствения. При осъществяване на радиовръзката се дава информация за вид на радиостанцията, работна мощност, видове антени, местопребиваване и пр. Всички на определена честота могат да слушат. Забранено е използването на вулгаризми и други подобни изрази, търговски интереси. Всичко е в обществена полза с толерантно отношение.
– Какво прави Клубът за популяризиране на радиотехниката?
– За популяризиране на радиолюбителското движение работим безвъзмездно от четири години с деца още от ранна възраст. Започнахме с ученици от V-VI клас в безплатен кръжок към нашия радиоклуб. Отначало ги запознаваме с основи на радиотехниката. С по-достъпна информация преминаваме към основите на радиокомуникациите, разпространение на радиовълни, изграждане на различни устройства, до използване на съвременните микроконтролери за робототехника. Работим с деца от Природоматематическа гимназия и СУ „Райчо Каролев“ до 10 души. Осигурили сме оборудвани работни места в две зали – компютърна (програмиране на контролерите „Arduino“ за неспециалисти) и за практика (запояване на платки). Когато децата работят с клубната радиостанция, използват нейния инициал. Подготвяме и децата за изпит пред Комисия за регулиране на съобщенията. Всички те могат да получат лиценз, но когато са под 14 г. за явяване на изпит се изисква разрешение от родителите.
При малките ученици проблем бяха мерките по време на коронавируса през пролетта, когато децата учеха онлайн. Сега идват по-редовно с много голямо желание при спазване на ограничителните мерки. При теоретичната подготовка правят и тестове след урока. От Природоматематическата гимназия за трета година работим с ученици от VIII клас (Борис Карабойков, Никола, Мартин, Виктор), Иво Радев от Професионална гимназия „Д-р Никола Василиади“. Техните интереси са подхранват от семейната среда. У децата има състезателен дух, те участват и на олимпиади по информатика, математика, физика. Това са все изявени ученици. Някои са ходили в школата на прочутия учител Теодоси Теодосиев – Тео от Казанлък, който е пример и за мен с успешния си педагогически опит. Стремя се теоретичните занимания да ги превърна в игра. Да им е интересно, но трябва и допълнително четене при нас и самостоятелно. За изминалите 18 години в Радиоклуба са участвали 84 студенти, 9 докторанти, 8 ученици, 64 външни участници и няколко преподаватели. Голяма част от студентите успешно се реализираха професионално. Те за цял живот си остават радиолюбители. Това е нещо като вирус, като влезе веднъж в кръвта, няма напускане.
– Поддържате ли радиоконтакти?
– Разбира се. Като пътуваме из страната с преносими радиостанции. Чуваме се, виждаме се. Радиолюбителите работят по различно време според възможностите им. Специална карта (в интернет) показва прохождението на радиовълните, което се влияе от състоянието на атмосферата. На нея може да се види на кои честотни обхвати може да се работи през нощта, на кои през деня, възможната дължина на радиолинията. За радиовръзка се използва така наречения Q код. Например CQ означава „викам всички“ и който го чува се обажда. По време на състезания сме имали връзка с Унгария, Румъния, Хърватия, Сърбия, Македония, Словения, Черна гора и др. Най-далечната ни осъществена връзка на състезание е била с Испания, когато имаше прохождение. Такава връзка може да се случи веднъж в живота и то за няколко минути… Голяма тръпка е за радиолюбителя. Клубът е член на Българската федерация на радиолюбителите. Тя организира състезания, награден фонд. Тази година нашият клуб получи предпазни маски за коронавируса от китайски радиоклуб чрез Федерацията.
– Перспективите пред Клуба?
– Радиоклубът при ТУ – Габрово е един от първите, които се възродиха, възстановиха дейността си след 1989 г. Даже успяхме да запазим инициала на клуба LZ2KAC. За нас е най-важно да върви дейността му, да продължава обучаването на децата в радиотехниката. Постепенно навлизаме в цифровите комуникации, които усвояваме в радиолюбителството. Продължаваме да работим с катедрата, която разви и нова специалност – „Комуникационна техника, технологии и киберсигурност“, която е изключително модерна, актуална и търсена. Това е бъдещето на комуникациите. Радиолюбителството е великолепно хоби, което ни сплотява, кара ни да ценим това, което ни обединява, да ценим приятелството. За успешното развитие на една нация намирам, че трябва доброволно, безвъзмездно да работим в полза на обществото. Ние от „Радиоклуб ТУ – Габрово“, развивайки нашата дейност, даваме своя дан в негова полза.
Източник: в. „100 Вести“ | 25.11.2020 | Вела Лазарова
