Изкачвам се по стълбите към аудиторията и мисълта ми е ангажирана с предстоящата лекция по предприемачество. Първата за тази специалност. Всяко начало е вълнуващо, защото заставането пред студентската публика е като представление на сцена. Искаш да спечелиш вниманието и интереса на зрителите и да съумееш да им предадеш онова послание, което не се открива в учебната литература, но дава заряд и импулс за следване на избрания път в търсене на личната формула за изява и успех. Вместо да говоря за световните имена в бизнеса, решавам да представя личността на един българин – предприемач, оставил ярка следа с живота си, със съграденото, създаденото и постигнатото като цялост във времето на две епохи, една личност, докосната от Твореца, Създателя – личността на Пенчо Семов.
КОЙ Е ПЕНЧО СЕМОВ?
Предприемач, надживял времето си, визионер с поглед в бъдещето, благодетел, родолюбец, патриот – това са само част от определенията за този изключителен човек. И в мой стил решавам да разкажа историята на една необикновена личност с намерението да внуша на студентите, че историята е „наука за бъдещето“, защото нейните поуки следва да бъдат асимилирани, изучени и превърнати в стимул за трезво отношение към съвременните реалности. А в духа на академичната етика горещо препоръчвам на аудиторията систематичното изследване на д-р Красимира Чолакова за него – книгата „Пенчо Семов. Успехът“.
Годината 1919 е злокобна и съдбоносна за България. Тогава в Париж държавите – победителки в Първата световна война – Великобритания, Франция, САЩ и техните съюзници от Антантата – подготвят мирните договори. България се оказва в лагера на победените и това обстоятелство я поставя в неизгодна позиция. Претенциите на балканските партньори на Съглашението са териториални и финансови. Румънската страна настоява за отнемане на Северна и Южна Добруджа, Гърция застава зад исканията си да запази териториите в Източна и Западна Тракия, а нововъзникналото Кралство на сърби, хървати и словенци претендира западната граница между двете държави да се премести от 20 до 70 км навътре в българската територия. Размерът на репарациите в полза на победителите трябва да възлиза на 12 млрд. златни франка. Покриването на тези искания поставят под съмнение нормалното функциониране на българската държава и те остават без последици. Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор отнема от България Северна и Южна Добруджа, Македония и Западните покрайнини, Западна и Беломорска Тракия. Държавата е задължена да изплати на победителките 2 млрд. и 250 млн. златни франка, както и голямо количество въглища, едър и дребен рогат добитък, железопътни вагони и др. Въпреки всичко България запазва границите си от преди Балканската война (1912 г.) До голяма степен заслуга за това има габровецът Пенчо Семов. Той дарява 300 000 златни лева на двама католически свещеници – единият директор на колежа „Св. Августин“ в Пловдив, а другият – преподавател в същото училище, за да лобират в защита на българската кауза пред представителите на Великите сили. В резултат на тяхната дейност претенциите към България са смекчени и държавата ни губи по-малко територии. Без този акт днес южната ни граница щеше да се простира до Стара планина, а цялата територия на юг от Балкана щеше да бъде гръцка. Намалена е сумата и на българските репарации. Дейността на Пенчо Семов го превръща в истински родолюбец, патриот, защитник и благодетел на България, в един невероятен човек.
