През ноември Техническият университет в Габрово ще отбележи 60 години от основаването си. Юбилейните чествания ще продължат от 21 до 23 ноември. В празничните дни ще бъде открит барелеф на първия ректор на габровската алма матер – проф. Весел Савов, след което ще бъдат посрещнати гостите от висшите учебни заведения в страната и чужбина. На 21 ноември от 15:00 часа в Дома на културата „Емануил Манолов“ ще се състои празничната програма, а от 19:30 часа ще има тържествена заря. На 22 ноември в 10:30 часа в университетската библиотека ще е откриването на УНИТЕХ 2024, а пленарната сесия ще се проведе по тематични секции. Работата на научния форум ще продължи и на 23 ноември от 9:00 часа. За постигнатото през изминалите 60 години от основаването на габровския Технически университет, който отначало функционира като Висш общотехнически задочен институт, а по-късно започва приемът и на студенти за редовно обучение по две специалности „Механично уредостроене“ и „Промишлена електроника“, е интервюто с неговия ректор проф. д-р инж. Илия Железаров за вестник „100 Вести“.
– Проф. Железаров, как ще отбележи габровският Технически университет своята 60-а година? А и да оцелее един университет през тези трудни години никак не е лесно.
– Аз мисля, че Технически университет – Габрово не оцелява. Той се развива и това е процес, който продължава през цялото време. Той винаги е бил водещ, а в много области – и абсолютен лидер сред университетите в България. В Техническия университет са работили, сега работят и съм сигурен, че и в бъдеще ще работят водещи учени в своите области в нашата страна. За 60-годишнината има серия от събития, чиято кулминация ще бъде на 21 ноември 2024 г. В този ден тържествената част ще започне с откриването на барелеф на първия ректор Весел Савов, за което имаме съдействието и подкрепата на инициативен комитет – събрана е определена парична сума. След това ще направим презентация на изминатия път, което ще стане в обновения Дом на културата. По този повод подготвяме едно ново издание за историята на Университета, която обхваща целия период от създаването му до наши дни.
Ще уважим и преподавателите, които са работили и работят в Университета. Подготвили сме нова версия на сборника с информация за академичния състав на институцията. Поканили сме много гости, включително и наши партньорски университети от чужбина. На този етап вече имаме уверенията на голяма част от тях, че ще присъстват на срещата. Събитието ще бъде уважено от една от най-интересните университетски организации – това е Европейската мрежа на иновативните университети, които ще проведат следващата си официална среща в дните на тържествата, свързани с нашата 60-годишнина. Поканени са всички доктор хонорис кауза, всички ректори, всички водещи компании, с които и в момента си партнираме и в рамките на Университета, и в рамките на Технологичния ни парк. Честването ще завърши с тържествена програма, а на следващия ден ще продължим с нашата международна научна конференция „Унитех 2024“.
– Къде ще се проведе международната научна конференция „Унитех 2024“?
– Научната конференция традиционно се открива в университетската библиотека, но тя най-често се провежда в няколко зали, тъй като учените се събират и представят своите постижения в различните секции, в които са включени.
– Употребих думата „оцелява“ в смисъл да се съхрани в кризите, през които преминава държавата. Как ТУ успя да запази високото качество на обучение и на преподавателски състав в трудните години?
– Наистина е трудно да се работи, когато няма траен хоризонт за развитие на държавата. Когато тенденциите се променят леко вляво или леко вдясно. Но смятам, че консервативната система, но в същото време една от най-реформираните системи на висшето образование в България, се справя и наистина се развива. Не говоря само за Техническия университет в Габрово, а за системата на университетите в България като цяло, всички те успяват в тези трудни времена да съществуват и да се развиват. През цялото време ние сме се развивали, защото всяка година тук се създава нещо ново. И именно това е важно – да не се спираме пред трудностите въпреки големите усилия, понякога чисто човешки и с повече вложена енергия, а и стрес. Това, което ни тревожи, е смазващата демографска криза, особено в Северна България. Това се усеща не само в Северозападния регион, а вече и в Северен централен район.
– Успявате ли да привлечете необходимия брой студенти, които да продължават образованието си в габровския Технически университет?
– Ние сме един от трите тясно профилирани технически университета. Имаме и Стопански факултет, в който се изучават интересни специалности, които са важни от чисто регионална и обществена гледна точка – като „Социални дейности“, „Стопанско управление“, „Индустриален мениджмънт“… Но, основният ни профил, тежестта на Университета е в класическите инженерни специалности, които във времето еволюираха твърде много. До това доведе и цялостната дигитална трансформация, свързана не само с образованието на обществото. Времето на пандемия ни показа, че може и повече неща – за добро или за лошо, да бъдат дигитални. За съжаление, част от учениците се научиха, че нещата могат да бъдат само онлайн и е по-трудно да влязат в лабораторните и в лекционните зали. Ние постоянно се опитваме да отваряме нови интересни лаборатории и специалности.
– Какви нови специалности планирате да бъдат открити в габровския Технически университет?
– Изключително важно за нас е да успеем да акредитираме една област, в която реално работим през цялото време и това е енергетиката. Защото това е един от приоритетните сектори за развитие на българската икономика. Всички знаят какво се случва с тецовете в Южна България. Това налага определени трансформации и ще доведе до нов вид специалисти в областта на енергетиката, които трябва да се справят в по-сложни времена. Искрено се надявам, че ще успее да се развие проектната инициатива за изграждане на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, което отново ще доведе до необходимост от хора, които да работят в тази област. Защото колкото и фотоволтаични централи да направим, колкото и батерии да докараме, ще трябва да имаме стабилна енергийна система, каквато България има на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа. Другото интересно е, че все повече се налага да помагаме в областта на обучението за изграждане и развитие на роботизацията на производството. Наистина има производства, в които има работа, но липсва работна ръка и това налага да се работи с роботи.
– Габрово е една от областите, в които намаляват човешките ресурси…?!
– Габрово е най-малката област заедно с Видин – една от най-обезлюдените, с най-малко деца, които се раждат. И не само в Габрово, но и в общините около нас – Севлиево, Дряново, Трявна, които са с отлична инфраструктура. Но ние нямаме магистрали, пристанище, летище. За съжаление, нямаме и тунел. И всичко това ни поставя в една затворена среда, която е била нормална за периоди от преди 50-ина, от преди 100 години, но в момента този динамичен свят изисква много бързи комуникации. Затова трябва да компенсираме с други идеи, с други високотехнологични иновативни продукти, които да се генерират тук и принадената стойност да остава при нас.
– Повече от 120 години се търкаля идеята за изграждането на тунела под Шипка, но като че ли за неговото изграждане се сблъскват много интереси. Не е ли подобно положението и във всяка област на нашия живот?
– Това не е само за тунела за Габрово, това е и когато говорим за Шенген. Ние имаме само два моста на река Дунав, от които единият е в ремонт. Нямаме нито една магистрала, която да подхожда до тези два моста. Какъв тогава ще е този Шенген, който ние ще имаме? Едни огромни колони от превозни средства, задръствания… Но проблемът не е само при нас. Румънците искат да си направят мостовете над река Дунав и да печелят от това. Те си имат своя интерес, ние имаме друг интерес. Така е и със Северна и Южна България, и с пътищата около Габрово, но не трябва да се отказваме.
