Регион ПДФ Печат Е-мейл

Град Габрово е разположен в северните разклонения на Шипченската планина, Средна Стара планина, в тясната, но живописна долина на река Янтра и притоците й - Синкевиц, Паничара и Жълтешка река. Градът се намира на 392 м. надморска височина, като околните височини достигат 550-600 м. Климатът тук е умерено континентален с планинско влияние със средни годишни температури 10°С. Зимата е студена, а лятото сравнително топло. Преобладават северни и северозападни ветрове. Снежната покривка се задържа за около 120 дни.

В своето развитие градът постепенно включва редица съседни села и днес се простира на близо 20 км. по течението на р. Янтра.
Човешкото присъствие по тези места датира от епохата на средния палеолит. Климатът тогава бил изключително суров, но на човека се отдало да оцелее в дълбоките недра на Стара планина, за което свидетелстват достигналите до наши дни оръдия на труда и обработени кости на пещерни мечки и хиени. Живелите тук кроманьонци са познавали огъня и се прехранвали главно чрез колективен лов на едри животни.
Върху археологическата карта на Габрово са регистрирани редица неолитни и енеолитни открити селища - при с. Горнова могила, по поречието на р. Синкевица, в месността Малкото градище край Габрово и др.
Най-ранното исторически засвидетелствано население в тези земи се причислява към три отделни тракийски племена: мизи, кробизи и едно неустановено скотовъдно племе. През V в.пр.н.е. Херодот пише, че по долината на р. Атрис (Янтра) живеят кробизите. Обикновенно селищата и крепостите на траките в Габровско са открити по високи, скалисти и мъчнодостъпни места. Разкопките на връх Голям Острец разкриват доста цялостна картина на укрепителното дело на древните траки и техния поселищен живот, който тук не е прекъсвал до късната античност. На територията на Габровска община са зарегистрирани над 200 тракийски надгробни могили, много от който са от предримската епоха.
През I век от н.е. в Габровските земи се настаняват римляните. Строят се нови крепости, търговията получава нови възможности за развитие.Масовите преселения на славяните през V-VI век станали причина за изграждане на мощни крепости в местноста Градището край Габрово, местноста Боруна край Трявна и местноста Стринава при Дряновски манастир. Това обаче не спряло славяните и през VI-VII в. от н.е. те се настанили постояно в земите на Габрово.
Територията на гр. Габрово влиза в състава на Първата славяно-българска държава още от първите години на образуването й. От това време датират много крепости, тъй като първоначално границата на държавата е минавала по билото на Стара планина.През епохата на Втората българска държава Габровските земи били винаги неразделна част от столицата Търново и нейната близка околност и паднали едновременно с Търново под османско иго през 1393г.
gab3t.jpgСпоред легендата Габрово било основано през XVI в. от Рачо Ковача, но някой исторически източници свидетелстват за съществуването му далече преди тази дата, още през XIV в. Изхождайки от документите за плащаните от селището данаци на Турската империя може да се заключи, че в средата на XV в. селището наброява поне 65-70 домакинства. Стратегическото му разположение на пътя на керваните, пътуващи между Северна и Южна България обаче бързо го превръща в голямо селище - в средата на XVII в. жителите му наброяват 2000 - 2200 души. С нарастване на населението се създават условия за откъсване на занаятите от земеделието и разрастване на търговията. Най-развитият занаят в Габрово през XVIII в. бил ковачеството, но се развивало и ножарството, което намира добър прием на външния пазар.gab7t.jpg
В началото на XIX в. разцъфтява гайтанджийството. През 1860 г. Калпазанов отваря гайтанджийска работилница, която постепенно се превръща в манифактурно предприятие.
Производството на габровските занаятчии намира пазар далеч извън пределите на Османската империя.
Населението на Габрово е с будно национално съзнание. Габровци участват в Дряновското въстание 1856, в Търновското въстание 1862, в четите на Хаджи Димитър и Ст. Караджа и на Хр. Ботев. През 1868 г. В. Левски основава тук революционен комитет. По време на Априлското въстание 1876г. е сформирана четата на Ц. Дюстабанов. През Руско - турската война, при отбраната на Шипченския проход, Габрово е база за снабдяване на руските войски и българските опълченци с боеприпаси и храни.
gab2t.jpgСлед Освобождението натрупаният богат производствен опит позволява бързо да се премине към фабрично производство.Подемът в занаятите и търговията води след себе си и културен подем. В 1825 г. е открито килйното училище, а в 1835г. - първото новобългарско светско училище, което през 1872 г. прераства в средно училище.От 1989 г. то се нарича Априловска гимназия, на името на един от своите основатели Васил Априлов, който заедно с Н. Палаузов дава средства за изграждането и поддържането му.Тук идват деца от цяла България независимо от социалното си положение за да изучават българския език и граматика, аритметика и краснопис.
Занаятчийските работилници и разпръснати манифактурни производсва в Габрово претърпяват след Освобождението естествена трансформация. От 1881 до 1882 г. gab5t.jpgбили пуснати в действие 7 модерни, на европрейско равнище, вълнено-текстилни фабрики. Създало се обединение на кожарите.В началото на XX в.в Габрово била съсредоточена 21 процента от националната индустрия.
Предприемчиви,трудолюбиви и пословично пестеливи габровци се прославили и със своя неподражаем хумор.Ненапразно в града се намира единствения по рода си Дом на хумора и сатирата.gab4t.jpg
До идване на комунистите на власт Габрово продължава бурното си индустриално и културно развитие и активно учавства в политическия живот на страната.
Днес Габрово продължава да бъде оживен транспортен възел. На територията на града и общината се намират няколко туристически обекта с национално и международно значение.
Най-колоритният кът на Габрово е етнографския музей на открито "Етъра". Всичко в него е запазено такова, каквото е било през епохата на Възраждането. От 25 от показаните занаяти 19 продължават да се практикуват. Тук може да се види на живо процеса на изковаване, източване на глинени грънци, изчукване на бакърени съдове и т. н. По Цветница и Великден, по Гергъовден и Енъовден оживяват стари обичай, вият се хора, звучат кавали и гадулки. Етъра е една необикновенна среща с народната традиция.
На 15 километра източно от Габрово в китна котловина е закътано и Боженци. Шест века поколенията пазят легендите за първите заселници - търновската болярка Божана и деветимата и синове, който дошли тук сред вековните гори от разсипаната столица Търново и построили селището. Днес в селището са останали 100 къщи на възраст между 100 и 250 г. Със своите просторни чардаци, декоративно оформени стени, врати и прозорци те свидетелстват както за практичен, така и за художествен усет.
Екологичната чистота, лечебното въздействие на климатта,gab56t.jpg историко - етнографските комплекси, много паметници на културата правят региона привлекателен за вътрешен и международен туризъм. Няколко ловни резервата са приютили богата флора и фауна на територията на общината. Курортът "Люляците", на 15 км. от Габрово, е известен с благотворното си влияние върху редица заболявания - алергии, хипертония, хронични заболявания на дихателните пътища.

Последно променен на Вторник, 13 Октомври 2015 12:41
 
full indir full oyun indir
film indir Oyun oyna backlink Kayseri Dedektiflik Kayseri Lazer Epilasyon